Работно време Понеделник до петък
Телефон +359 878 190 002
Начало contact@petyagorcheva.com

Дислексия при децата

Дислексия при децата

Дислексия при децата

Какво означава „дислексия“?

През последните сто години, след като думата дислекция за пръв път започва да се използва за обозначаване на мозъчно увреждане, засягащо способността да се чете, съществува  само една гледна точка за причините, които водят  до затруднението на някои деца да учат.

Днес обикновено се приема, че ако срещат трудности с такива неща като четенето, правописа, разбирането на вербални инструкции и организирането на мислите и ако преобръщат буквите и цифрите, децата имат някаква форма на дислексия. Разстройството „дислексия“ се използва, за да се обяснят трудностите на тези деца с ученето в училище и със справянето с живота.

Освен това се приема, че симптомите на дислексията са причинени от някаква малформация или недобро функциониране на главния мозък. Има много теории за причините, поради които детския мозък не функционира нормално. И до сега обаче няма едно окончателно заключение за причините на дислексията.

Днес се предлагат много начини за оказване на помощ на хора с дислексия, за да се справят и компенсират определени трудности с ученето, но идеята, че симптомите й у деца могат напълно да се коригират, е съвършено нова и чужда на почти всеки, който работи в тази област. За щастие днес съществува тезата, че дислексията може да се коригира просто, ефективно, окончателно.

Езикът „дислексия“

Преди около 15 години инженерът и скулпторът Роналд Дейвис открил нещо за своята дислексия, което не съответствало на етикета, сложен от неговия лекар. Казали му , че страда от дислексия, която е причинена от мозъчно увреждане, но това не отговаряло на онова, което той наблюдавал у себе си.

Един ден Дейвис забелязал, че дислексичните му симптоми се променят пред очите му. Несъответствието, което наблюдавал  го накарало да започне да изследва затрудненията в ученето. Откритото от него напълно променя начина, по който разбираме дислексията.

Днес съществуват две различни разбирания за дислексията. Моделът на това разстройство,  създаден преди повече от сто години и основен на допускането, че симптомите са причинени от някаква деформация или недобро функциониране на мозъка, е приетия начин за разглеждане на дислексия досега. Новият подход към дислексията е разработен от Рон Дейвис през последните петнайсет години, него ще го представя малко по-късно.

Традиционният модел

Ранни определения на дислексията     

Думата дислексия е въведена през 1887 г. от д-р Рудолф Бърлин. Тя  е определение на развито, а не вродено качество на човека. Той смятал, че неспособността да се чете се дължи на „церебрална болест“, а не на мозъчно увреждане. Д-р Дж. Хиншелууд издига другото предположение, че дислексията е причинена от „ неразвитост на ангуларната гънка“, а д-р Самюъл Ортън в САЩ стига още по-далеч, твърдейки, че дислексията е проблем  на развитието, комбиниран с фактори от средата, и не е напълно вродена или предавана от родителите на децата.         

Афазия – това е първият термин, който се е използвал във връзка с дислексията, определена първоначално като форма на афазията. Техническото определение на афазията е „ загуба или влошаване на  способността да се разбират думите, дължащи се на мозъчно увреждане“. Всъщност съществуват четири вида афазия:

  • Сензорна – трудности в разбирането на говоримата реч
  • Моторна – трудности в изразяването на мислите на глас
  • Алексия – трудности в четенето
  • Аграфия – трудности в писането

Слепота за думи – този термин е въведен през 1977 г. от Адолф Кусмаул. Макар за слепотата за думите да се е смятало, че е причинена от мозъчно увреждане, терминът се е използвал във всяка връзка с пациенти, чието зрение, говор и интелигентност не са засегнати, но въпреки това не са способни да разпознават вече научените думи. Предполагало се е, че частта от мозъка, отговорна за слепотата за думи, е „ ангуларната гънка“, т.е. центърът на речта.

След най-ранните опити да се припише някаква причина на симптомите на дислексията са провеждани огромен брой изследвания, за да се проверят и потвърдят различни хипотези. Досега обаче не е получено някакво окончателно и решаващо доказателство.

 

Съвременни изследвания

Съвременните изследвания върху дислексията обхващат четири ключови области:

  1. Доказване, че мозъчната структура на дислексиците е различна от тази на не-дислексиците. Изучавани са различни части на мозъчната структура, за да се види дали могат да се открият съществени различия между дислексиците и останалите хора. Ако се установят разлики, трябва да се определи дали те са причина или следствие от дислексията.
  2. Откриване на ген, който причинява дислексията. Ако се открие такъв ген, ще може да се придвижда, че дадено дете ще има трудности в ученето. Няколко изследователски лаборатории твърдят, че са открили генетичен причинител на дислексията, но за съжаление всяка от тях твърди, че участва различен ген.
  3. Сравняване на точността на различни модели за обясняване на дислексията. Тези изследвания се занимават с различни начини за лечение на децата с трудности в ученето. Събират се данни от тестове, основани на различни модели на функционирането на дислексията. Трудността с този вид изследвания е, че не е лесно да се открие общ стандарт, по който да се преценяват различните форми налечение.
  4. Обясняване на начина, по който дислексията се различава от останалите хора в преработка на информацията в мозъка. Днес съществуват много теории и модели за обяснение на сложните процеси , които протичат, когато детето чете. Възможно е сбърканата част от процеса да не е една и съща при всички деца с дислексия, така че може би съществуват много причини за едни и същи симптоми.

Връзката между причините и симптомите

Връзката между симптомите на дислексията и възможните причини е много трудна за доказване.Всяко дислексично дете има различен спектър от симптоми, които са следствие от различни комбинации от причини. Това, което засега може да се каже за тази връзка, е че:

  • Симптомите са описания на някаква пречка в преработката и възпроизвеждането на материала от детето.
  • Къде, как и кога се появява тази пречка, понякога може да се опише и съществуващата вариация е достатъчна, за да се допусне, че е възможно да действа повече от причина.

 

Съществуват няколко вида тестиране ще се спра само на два от тях:

Педиатрично тестиране – педиатърът ще провери:

  • Нервната система и мозъчните функции на детето
  • Развитието и растежа му
  • Слуха
  • Зрението равновесието и моторните му функции.

Ако се установят значими различия, това може да се приеме като индикация, че е възможно да съществуват  структурни проблеми  с мозъка или сетивните органи.

Психологически тестиране – Има и други тестове, които не се фокусират върху сетивните органи, а върху преработката на получената от тях информация. Те се основават на идеята, че съществуват други фактори, които могат  да влияят върху функционирането на мозъка и сетивните органи на детето.                                                                                      Добре известно е, че психичното ни състояние във всеки момент може да влия върху начина, по който използваме мозъка си.

Лечение

Какви са конкретните цели на избраната терапия? Има ли фиксиран времеви интервал, в който ще се прилага лечението, или терапията е с открит край? Каква е прогнозата, ако детето не се подложи на терапията? Винаги е добре да се притеглят предимствата и недостатъците при започване на лечение. Има ли подготвени терапевти или специалисти по специална педагогика, които да прилагат  терапията?

По принцип лечението на симптомите на дислексията включва следните стъпки:

  • Оценяване на присъстващите симптоми
  • Планиране на тренингова програма за подпомагане на детето да се адаптира, да компенсира или да преодолее конкретните трудности.
  • Извършване на повторни оценки в различни моменти по време на терапията, за да се мери намаляването на симптомите.

Програма за възстановяване на четенето – пример за проста, директна терапевтична програма за оказване на помощ на децата, които са изостанали в четенето.

Речева терапия.Терапията на говорните и езиковите разстройства се фокусира върху осигуряването  на стимулираща, но структурирана среда за слушане и практикуване на езикови модели.

Терапии, отстраняващи причините:

  • Терапия на зрителни дисфункции
  • Зрително – перцептивен тренинг-коригира дисбаланса на очните мускули.
  • Айрън-лещи дават се очила с оцветени тъмни стъкла.
  • Стимулиране на светлинната вълна-подобрява способността на човека да абсорбира светлинната енергия, така че мозъка да работи по-ефективно.

Терапии на слухови дисфункции:

  • Тренинг за слухова интеграция
  • Метод на Томатис/звукова терапия
  • Терапия на Левинсън

Физически причини:

  • Терапия за конкретни телесни структури или органи
  • Хиропрактика- към мозъка отиват нерви, които контролират и координират дейността му.
  • Краниална остеопатия
  • Техника на Алекзандър

Психологически терапии за причините за поведението

  • Десенситизация на движенията на очите и преработката на информация
  • Терапия за редуциране на травматичните случаи

Медикаментозни лечения-растящ брой терапевти препоръчват медикаментите като начин за контролиране и промяна на поведението.

Моделът на Дейвис

Ново значение на дислексията – Рон Дейвис прави своето откритие за собствената си дислексия, когато е на 38 гидини. Рон наблюдавал, че един от симптомите му – лошият  му почерк- се променя в зависимост от нещата, които той прави. Той открива, че дислексията има три основни съставки:

  • Определен начин на мислене
  • Природна перцептивна дарба
  • Специфичен начин на реагиране на объркването.

Тези три неща на пръв поглед толкова прости биха могли да са отговорни за всички проблеми, които преживяват дислексиците.

Вашият коментар