Работно време Понеделник до петък
Телефон +359 878 190 002
Начало contact@petyagorcheva.com

Мотивация и поведение

Мотивация и поведение

Мотивация и поведение

Нека подчертаем, че е нещо необикновено, а не обикновено, едно действие или съзнателно желание да имат само една мотивация. В известен смисъл почти всяко състояние на организма е само по себе си мотивиращо състояние. Сегашните схващания за мотивацията сякаш изхождат от предпоставката, че мотивационното състояние е специално, особено състояние, различаващо се рязко от другите събития в организма. Тъкмо напротив, една солидна теория на мотивацията би трябвало да приеме, че мотивацията е постоянна, неспирна, променлива и сложна и е почти общовалидна характеристика на практически всяко състояние на организма.

Да вземем за пример какво имаме предвид, когато казваме, че даден човек се чувства отхвърлен. Статичната психология би се задоволила да постави точка на това твърдение, докато динамичната би предположила с пълно емпирично основание твърде много неща. Такова чувство води до последици в целия организъм както в соматичните, така и в психичните му аспекти. Нещо повече, такова състояние автоматично и по необходимост води до много други събития,като например натрапливи желания да си върнеш обичта, най-различни по вид защитни усилия, натрупване на враждебност и т.н. В такъв случай става ясно, че за да обясним какво е състоянието на нещата, което се има предвид в твърдението „този човек се чувства отхвърлен“, трябва да добавим, много, много повече твърдения за онова, което се случва с този човек в резултат на чувството за отхвърленост. С други думи, чувството, че си отхвърлен е само по себе си мотивиращо състояние.

 

ЗАДОВОЛЯВАНЕТО ПОРАЖДА НОВИ МОТИВАЦИИ

Човешкото същество е искащо животно и рядко стига състояние на пълно задоволяване, освен за кратко време. Задоволи ли се дадено желание, изскача друго и заема неговото място. Когато и то бъде задоволено, на преден план излиза следващото и т. н. Характерно за човешките същества е, че на практика, през целия си живот те не спират да желаят нещо. При това положение, за да постигнем широкото разбиране, към което се стремим, ние сме изправени пред необходимостта да изучим взаимовръзките между всички мотивации и едновременно с това пред необходимостта да се откажем от изолираните мотивационни единици. Взети заедно, появата на нагона или желанието, действията, предизвикани от него,задоволяването, което настъпва от постигането на поставената цел, представляват само изкуствен, изолиран, единичен пример, изваден от цялостния комплекс на мотивационната единица. Тази поява практически винаги зависи от състоянието на задоволеност или незадоволеност на всички други мотивации, които съществуват в целия организъм, или с други думи от факта, че такива и такива други, по-силни желания са постигнали състояние на относителна задоволеност. Да желаеш каквото и да е, само по себе си предполага вече съществуващи задоволявания на други потребности. Ако стомасите ни са празни през повечето време, ако умираме от жажда, ако над нас непрекъснато е надвиснала предстояща катастрофа или ако всички ни мразят, едва ли ще имаме желание да композираме музика, да изграждаме математически системи, да украсяваме домовете си или да бъдем добре облечени. Тук трябва да имаме предвид два важни факта: първо, че човешкото същество никога не е задоволено, освен относително или отчасти и, второ, че потребностите изглежда се подреждат в някаква йерархия на доминантност.  Е. Маслоу

„Успешният човек обикновено поставя следващата си цел малко, а не твърде много, над последното си постижение.“ К.Левин

Вашият коментар