Щастие

Щастие

Щастието е състояние на душата. Според мнозина то може да бъде изпитано само от хората, понеже ние сме разумни и мислещи и осъзнаваме какво чувстваме. Мнозина казват и че човек може да бъде щастлив само когато го осъзнае. Истинското щастие настъпва когато го осъзнаем. Дори да имаме всички блага, всичко което желаем, хората които искаме до нас, ние не бихме били щастливи докато не го осъзнаем.Да осъзнаем щастието може да се случи за миг, а може и никога да не успеем. Много хора си мислят. че след като са извършили нещо се чувстват щастливи, но вътре в тях знаят, че им трябва още нещо. Това е да не можем да приемем това чувство, можем да се доближим само като го симулираме, но не и да го изпитаме. Разликата е, че когато си наистина щастлив, всичко около теб сякаш става по – красиво, всичко се изпълва с цвят и топлина.Хората ти изглеждат мили и приятни. Всичко се променя, но докато само го симулираме, с желание да го изпитаме, ние виждаме всичко така както е. Чувството в този момент, дълбоко в човек може да е за провал или тъга.Трудно е човек да търси щастието. То може да настъпи винаги, независимо от това колко пари имаме, къде се намираме, дали навън е мрачно и дъждовно, или се намираме на чуждо място. Ако се опитам да дам пример кога човек би изпитал щастие, образно казано, може да се окажа на път с милиони разклонения. Всяко води към характера на всяка индивидуална личност.За различните хора, щастието значи различни неща. Едни биха го открили на самотен остров със любимия човек и да прекарат живота си там при топлите слънчеви лъчи, на спокойствието единствено нарушавано от вълните на океана. Други биха го открили на работа, вършейки нещо с което променят хода на нещата. Някой може да се занимава със създаването на играчки, с което ще изпита това щастието, знаейки че някое дете някъде го изпитва също, получавайки този подарък за рождения си ден.Но дали сме единствените които го изпитват. Дали е вярно това което казват хората, че само разумните и мислещи хора могат да осъзнаят това чувство. Дали не могат и животните да изпитат щастие или което и да е друго чувство. Преди време бях видял едно видео с което мисля, че бих опровергал това твърдение.

След 3 годишна служба в чужбина, войник се завръща у дома при семейството си. Всички те изпитват щастието да го видят жив и здрав. Жена му, децата му, всички се разплакват при срещата. Но това семейство има още един член. Тяхното куче, което когато го вижда след 3 годишна раздяла се втурва веднага към него. То дори не знае какво да направи, върти се скача, скимти и го прегръща.

Всъщност, това са нещата които и човек би направил, изпитвайки щастието от това да срещне най – близкият си човек след толкова дълга раздяла. Да, аз мисля че то изпитва същите чувства. Всички живи същества са способни на това, но разликата е в това че ги показваме по различен начин.Всички сме толкова различни, понеже изразяваме чувствата и мислите си по различен начин. Това е основното нещо което ни различава. Индивидуалността ни прави живота по – богат. Различията в нас създават разнообразието на живота ни. Можем да опознаем близките до нас като разберем техните чувства. Да вникнем в тях и дори да ги почувстваме по същия начин, защото както са казали хората, светът в нашите очи е огледало на нашата душа. Когато ни е тъжно, за нас всичко на около е безцветно и пусто. Когато сме весели, дори и да е облачно, за нас слънцето огрява. Да видиш този свят през чуждите очи, значи да почувстваш това което той чувства. Тогава сме наистина близки с този човек. Тогава чувствата ни са взаимни и можем да споделим щастието с друг човек.За мен търсенето на щастието приключва в момента в който разберем, че единственият начин да го изпитаме е като го осъзнаем. Разликата може би, би била в това колко време можем да ги изпитваме. Всеки би ми казал, че ако човек е работил години, за да изкара средства с които да си осигури спокойствие, да знае, че винаги ако изникне проблем има как да го реши, тогава щастието би продължило много по – дълго време.Преследването на щастието е това, да си подсигурим живота и да усетим спокойствието за нашето бъдеще. В това състояние не бихме изпитвали толкова тревоги, в които да изпуснем прекрасните моменти от живота.

Преследването на щастието ще продължи до тогава, докато получим спокойствие в душата си, докато се откъснем от оковите на рутинният живот и осъзнаем красотата на светът който ни заобикаля.