Бърн аут

Бърн аут

 

Burn-out при пациенти с онкологични заболявания

Общопризнато е, че професионалното прегаряне е един от сериозните проблеми на съвременната професионална дейност. СЗО го дефинира като „болестта на 21 век“, която в световен мащаб приема размери на „глобална епидемия“. Международната организация по труда оценява ежегодните загуби в резултат на професионален стрес и burn out на 200 млрд. $ в т.ч. отпуск по болест, разходи за хоспитализация и амбулаторно лечение, загуби от снижена производителност на труда и т.н. Значимостта на проблема се потвърждава и от факта, че в последната 10–та ревизия на МКБ burn outе описан в клас XXI под рубрика Z73.0 като „Преумора –състояние на изтощаване на жизнените сили“. Burn out се проявява най-често в помагащите професии. Като такава се определя медицинската професия в т.ч.

и тази на здравните професионалисти, учители, преподаватели в университет. В професионалната дейност на здравните специалисти концепцията за грижа е фундаментална и съдържа всички атрибути описващия като помагаща на човека дейност. Редица изследователи я определят като междуличностен процес, който се характеризира с експертност в професионалните знания и умения, междуличностна чувствителност и близки отношения.

 

Бърнаут – актуалност на проблема

Любовта и работата  са за хората очевидни аналози  на водата и слънчевата светлина за растенията. Когато Фройд бил запитан какво трябва да може да прави един здрав човек, той отговаря „ Любов и работа“. Дори преди Фройд, Лев Толстой пише: „Човек може да живее великолепно в този свят, ако знае как да работи и как да обича, да работи  за човека, когото обича, и да обича работата си“.  Ако терапията може да помогне на човек да прави тези неща добре, то тя може да се смята за успешна. В известната йерархия на Маслоу, след като хората задоволили физическите си нужди ( като храна и безопасност), те започват да търсят любов и след това уважение, което се постига най-често чрез работата им. За онагледяване може да послужи летаргията, обземаща хората, преустановили работа, независимо дали е поради пенсиониране, уволнение или печалба от лотария. Психолозите наричат тази основна чевешка нужда стремеж за компетентност, трудолюбие или овладяване, така наречения „мотив за движение“, които се определя като стремеж за развиване на способности чрез взаимодействие  със и овладяване на средата. Тази потребност е основна, колкото и потребността от храна или вода, но не е свързана с компенсиране на дефицит, като глада, жаждата, потребностите от секс и т.н., които бързо могат да бъдат задоволени (за минути), дори до пресищане и след това да изчезнат за часове. Тази потребност е постоянна част от живота ни: именно ненаситността на мотиви за движение помага да обясним защо в работата си извличаме повече удоволствие от преследването на целите , отколкото от самото им постигане.

„ Свободата да определяш посоката на действията си“ е ключът към изясняването на това, кои професии носят удовлетворение. Хората под постоянен надзор, с работа, свързана с рутинни дейности и ниско ниво на трудност, показват най-високи нива на отчуждение (чувстват се безсилни, неудовлетворени и изолирани от работата). Хората, имащи повече възможности да решават как да вършат работата си, която често е по-сложна и по-предизвикателна, са много по-удовлетворени. Работещите по-често изпитват удоволствие от работата, когато имат свободата да определят посоката на действията сами. Повечето хора мислят за работата си по един от три начина: като източник на препитание, като за кариера или като за призвание.

Препитание. Ако гледате на работата си като на източник на препитание, вие работите само заради парите, гледате често часовника, докато си мечтаете за предстоящия уикенд. Навярно също така имате хобита, които задоволяват „ мотива за движение“ в по-голяма степен от работата ви.

Кариера. Ако гледате на работата си като на кариера, сигурно сте си поставили по-големи цели за развитие, повишение и престиж. Преследването на тези цели ви изпълва с енергия и понякога си носите работата вкъщи, защото искате да я свършите както трябва. Въпреки, че понякога се чудите защо работите толкова усилено. От време на време дори може да гледате на работата си като на безкрайно надбягване, в което хората участват заради самото състезание.

Призвание. Ако гледате на работата си като призвание, обаче, вие изпитвате присъщо удовлетворение от самата нея- не я вършите, за да постигнете нещо друго. Смятате , че работата ви подпомага добри цели или играе роля в някаква по-голяма инициатива, чието значение ви изглежда очевидно. Често по време на работния ден  вие се чувствате в стихията си и нито очаквате с нетърпение края на работния ден, нито чувствате нужда да викате: „ Слава богу, днес е петък!“. Ако случайно станете много богати, вие бихте продължили да работите, може би дори без заплащане.

Общоприето е да се смята, че работата за хората на физическия труд е просто начин на препитание, че мениджърите са хората с кариери, а по-уважаваните  професионалисти (доктори, учени, свещеници) са хора с призвание. Макар това да е от части вярно, можем да намерим представители  и на трите ориентации в почти всеки тип работа. Например, в анкета на болнични работници откриват, че измежду  санитарите, които почистват подлогите и бършат повърнатото-може би най-ниско квалифицираната работа в болницата-имало такива, виждащи се като част от екип, чиято цел е хората да оздравеят.Те правели повече, отколкото се очаквало от тях- стараели се да освежат стаите на тежко болно пациенти или да предвидят нуждите на лекарите и сестрите, а не да чакат заповеди. По този начин те сами си увеличили свободата на действие и си създали препитание, удовлетворяващо потребностите им от инициатива и компетентност.Тези санитари смятали работата си за призвание и получавали много повече удовлетворение от нея, отколкото онези, гледащи на нея като на източник на препитание. Оптимистичното заключение от изследванията в сферата на позитивната психология е, че повече хора могат да извлекат повече удовлетворение от работата си , ако променят отношението си към нея.

Симптоми и фази на развитие на Бърнаут синдрома

Синдромът на изпепеляване се проявява със следните симптоми:

– ФИЗИОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ – хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото;

– КОГНИТИВНИ  СИМПТОМИ – апатия, липса на нови идеи, рутинност при изпълнение на задълженията, ригидност в мисленето и действията, отдръпване, дистанциране, негативно отношение към зависимите хора, а понякога към колегите и началниците, отрицателно отношение към работата;

– ЕМОЦИОНАЛНИ СИМПТОМИ – чувство за провал, безнадеждност, чувство за вина, безпомощност, повишена раздразнителност и нисък толеранс към забележки и различни мнения, недоверие, мнителност, намалена чувствителност за разбиране, липса на емпатия.

– ПОВЕДЕНЧЕСКИ СИМПТОМИ – намалена работоспособност и ефективност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство, склонност към крайни форми на поведението /рязко отдръпване, агресивност/ и рисково поведение – повишена употреба на алкохол и цигари, вземане на опиати и др./

Хората, работещи в сферите на здравеопазването, образованието, обслужването и занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора са подложени на риск от професионално прегаряне. Не е лесно ежедневно да подпомагаш решаването на проблемите на другите. Понякога това е свързано с отрицателни и негативни емоции, с натрупването на гняв, обида, разочарование, които създават неясни и подтискащ ситуации, често съпътствани от сложни гами от чувства.

Причините за поява на синдрома се дължат на личностната характеристика на отделния индивид, на работната среда и условията на труд и на ролевите конфликти.

Симптомите на професионалното прегаряне са общи и специфични за отделните професии. Към общите симптоми за всички социални професии спадат стресорите, предизвикани от прекалено дълго работно време и натовареност, липсата на достатъчно ред и изясненост в очакванията и изискванията  разногласия и конфликти в работната среда.

Фактори в трудова среда, които оказват влияние за развитие на бърнаут:

• Трудово натоварване;
• Начините на контрол на изпълнението на работата;
• Възнаграждение;
• Очакванията на общността;
• Неясни критерии за успешност на извършваната работа;
• Липса на справедливост;
• Лош психологически климат на работната среда;
• Ценности;
• Липса на възможност за самостоятелно взимане на решения,
• Неопределеност на ролята и функционалните задължения,
• Работно напрежение,
• Междуличностни конфликти,
• Липса на нужната подготовка за осъществяване на професионалните задължения,
• Недостатъчно ресурси.

Личностните  фактори, които оказват влияние за развитие на бърнаут:

• Определени личностни характеристики – неустойчивост, склонност към завишени очаквания към себе си и към другите, неумение и нежелание за делегиране на задачи, небалансираност във взаимоотоношенията на даване и получаване, повишена тревожност, идеализъм, свръхентусиазъм и свръхамбиции, високи очаквания, нереалистична преценка, стил на приемане и справяне с проблемите, локализация на контрола, емоционална лабилност.
• Нагласи и представи за особеностите на професионалната дейност и нейната успешност;
• Липса на ресурси за справяне с работата.
• Липса на ефективни модели за комуникация и общуване;

 

Ролевите конфликти, които оказват влияние за развитието на бърнаут биват два вида:

• Конфликти в работната среда – появяват, когато професионалиста не е наясно с  очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му, породена от липсата на критерии, правила за извършване и оценка на дейността. Появяват се и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на определената дейност. Това води до объркване, стрес, натоварване и изтощение.
• Конфликт между семейни и професионални роли

Синдромът на прегаряне има три характерни аспекта:

• Емоционално изтощение – чувството на емоционална умора и опустошение, предизвикани от упражняваната дейност. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания – гастрит, хронична умора, повишено кръвно и др. Емоционалното изтощение се арактеризира с липса на енергия, хронична умора, често главоболие, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, депресия чувство на безнадежност и безпомощност, напрегнатост, повишена конфликтност, чести негативни и афективни реакции. При него се наблюдава наличие на прояви на умствено изтощение и изчерпване, ниска оценка на себереализацията, незадоволеност от работата, която постепенно се прехвърля в междуличностните взаимоотношения и на живота, като цяло. Сред симптомите са: нежелание и липса на интерес към работата, преумора при изпълнение на обичайните задължения, чувство за отчуждение, преобладаване на отрицателни емоции, раздразнителност и нетърпимост към околните, трудно съсредоточаване, чести боледувания, без видими причини. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно–съдови заболявания, води до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.
• Деперсонализация и дехуманизация – при персонализацията индивидът търси смисъл и значение на собствения си живот, контролира ситуациите и това, което му се случва. Персонализацията е свързана с ценностната система и социализацията, с вътрешните и външните граници на индивида и развитието на позитивно чувство на принадлежност и идентичност. При деперсонализацията всичко придобива негативни измерения, индивидът изпада в състояния на отчуждение и безсилие, както и в обезсмисляне и отчужденост от ценностите, липса на вяра в себе си, разрушаване на идеали и липса на увереност за реализация. В социалната сфера деперсонализацията се появява като безчувствено и нехуманно отношение към хората, зависещи от дейността на професионалиста. В училищната среда деперсонализацията може да се прояви в убеждението на учителя, че единствено учениците са виновни за затрудненията в ученето /тяхната безотговорност, мързел, липса на интерес и т.н./. Това отношение може да не е проявено външно в началото, но постепенно вътрешното раздразнение нараства и с времето се изявява все повече и води до конфликти.
• Негативно себевъзприемане или тенденция за отрицателна самооценка – постепенно вследствие на професионалното прегаряне у специалиста възниква усещане и чувство за некомпетентност в професионалната сфера, за провал в работата и несправяне с нея. В тези ситуации се акцентира върху личните неуспехи, а не върху постигнатото.
• Професионалното прегаряне води към изтощение на енергийно личностните ресурси на човека и възниква в резултата на вътрешното натрупване на отрицателни, негативни емоции, без съответното вентилиране /освобождаване/ от тях. Американската психологическа асоциация описва четири стадия в развитието на този синдром. По техни наблюдения често тези стадии преминават бързо един в друг и “жертвата” на професионалното прегаряне рядко осъзнава своя проблем своевременно и на ранен етап от развитието.

Теория на Маслач и Джаксън (1986) за Бърнаут  

• Изисквания към работещия и неговите реални възможности;
• Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол;
• Вложени усилия в работата и недооценка на приносите;
• Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив;
• Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата;
• Етичните принципи на личността и изискванията на работата;

Фактори от всекидневието, които допринасят за развитието на ракови заболявания

Д-р Макс Герсон е първият лекар в историята, който през 1958 г. твърди, че раковите заболявания възникват  в резултат от действието на много фактори на множество взаймосвързани фактори. Практикувайки 41 години медицинската професия, той ръзкрива няколко от тях. В наши дни, 41 години по-късно, първоначалният списък на д-р Герсон е разширен. Във въздуа, почвата и водата се изхвърлят големи количества замърсители, кото се считат за причинители на ракови заболявания (по последни данни, броят на тези вещества надвишава 52 000). Създават се нови механизми за потискане на имунитета и действието на ензимите, необходими за осъществяването на жизнените процеси в организма. Днес съществуват най-малко 49 стресора, които биха могли да доведат до появата на остри или хронични физически, умствени и емоционални нарушения. (Герсон Ш. Терапията Герсон)

Заключение и изводи

При анализа на резултатите от анкетното проучване се разкриват компоненти на пациентите с овариален карценом, които в контекста на професионалната дейност способстват за формиране на синдрома и влошават качеството на тяхната професионална дейност и качество на живот. Синдромът на прегаряне е съвременен феномен, който допринася за възникването на нарушения засягащи различни аспекти на трудовия процес – професионална дейност – професионална идентичност, професионална комуникация. Внедряването на предложения организационен модел за профилактика burn out в структурата на работните места може да промени честотата и тежестта на синдрома и да служи като основа за развитието на психотерапевтичния компонент на грижата.