Работно време Понеделник до петък
Телефон +359 878 190 002
Начало contact@petyagorcheva.com

Тормозът като форма на агресия

Тормозът като форма на агресия

Тормозът като форма на агресия

Тормозът е специфична форма на агресия, която се открива в пространството на детството (Regbyq 2008; Olweus, 1993)

Тормозът може да се представи като континиум, който обединява различни поведения.

Тормозът може да бъде злонамарен, крайно враждебен и незлономерен, нехаен, лекомислен-децата възприемат дразнението като нещо безобидно, но все пак създаващо удоволствие; може да се изяви във физически вербални, проактивни или реактивни форми.

Тормозът е звързан със социалните отношения и процесите на научаване.

Тормозът осигурява доминиране-придобиване на  социален статус и ресурс и се разпрстранявав социалното пространство чрез съществуващите модели на агресивно поведение.

Тормозът може да се приеме благосклонно и да се превърне в част от училищния климат. Децата могат да заявят, че са против тормоза, но реално не правят нищо, за да го прекратят. Това би могло да се обясни от връстниците разбирания и с конформисткото  отношение към децата с висок статус, които отхвърлят разбирането, че тормозът е неприемлив.

Самото присъствие на неагресивни деца в социалната група може да засили груповатапромяна към виктимизиране поради това, че групата на неагресивните няма сили или статус да примени тази ситуация-да защити своите  членове. Понякога децата избират позицията на пасивен наблюдател, защото това им осигурява безопасност и сигурност. С времето нагласите слещу тормоза отслабват и групата започва  да поддържа нагласите, които оправдават тормоза (Salmivalli,Kaukiainen & Lagerspetz, 1998).

Rigby (2008) посочва няколко белега на злонамерения тормоз :

  • Наличие на преднамерено желание за нараняване, което достига до натрапливост;
  • Обективиране на желанието в действия- желанието не е потиснато и е насочено към невинни беззащитни деца
  • Нараняването е реално и издава несимитричност в силата, тормозът отрязява злоупотреба със силата-неравенството в силата е основен белег;
  • Нараняването е без оправдание и рядко е случайно , нараняващото поведение се повтаря във времето-продължителността може да достигне няколко месеца и е с травмиращи последици;
  • Нараняването е придружавано с изразено удоволствие-страданията и беззащитността на жертвата, покорството и сломеността доставят удоволствие, което мотивираследващия епизод на тормоз;
  • Нараняването е продължително-изразено в повтаряемост  на действията, причиняващи физически и емоционални травми, които могат да бъдат видими или невидими, но преживявани със страх, безпокойство и болка.

Незлонамерения тормоз има също няколко белега. При незлонамерения тормоз нараняващият като че ли не може да схване причиняваното страдание. Нанасяните обиди, подиграване, дразнене се схващат като безобидни действия,чрез които се извлича удоволствие. Обикновено последиците от действията остават неосъзнати.

Независимо от формата, в която  ще се изрази, тормозът включва неперкъсната заплаха, която се повтаря във времето (Regby, 2008)

Тормозът може да се разкрие и чрез:

  • Позициите, които участниците заемат в епизодите на тормоз;
  • Преживяванията, които участниците изпитват в епизодите на тормоз;
  • Очакванията- от наранявания се очаква да изпитва страх, безпокойство, уплаха, да не се съпротивлява, да дава без съпротива това, което се изисква от него; от нараняващия се очаква да постигне това, което иска-да подчини наранявания, да не изпада в унижение, защото не може да сломи наранявания, към когото останалите се отнасят с презрение или подигравки.

Вашият коментар