Детски психолог се търси, когато трудността у детето е силна, продължава седмици и пречи на живота му у дома, в училище или с приятелите. Повечето страхове, сълзи и избухвания при децата са част от развитието и минават сами. Разликата между „фаза“ и сигнал за подкрепа обикновено не е в самото поведение, а в това колко силно е, колко дълго трае и какво пречи на детето да прави.
Как изглежда това в ежедневието?
Детето, което до миналата година тичаше към училищния вход, сега се оплаква от болки в корема всяка сутрин. Или отново иска да спи при Вас, въпреки че от години спи само. Или избухва заради чорап, който „не стои както трябва“, и после плаче, без да може да каже защо.
Друго дете е тихо. Учителката казва, че през междучасието стои само. Вкъщи не разказва нищо, освен „нищо особено“.
Родителите в тази ситуация обикновено се люшкат между две мисли: „Сигурно преувеличавам, ще му мине“ и „Ами ако пропускам нещо важно?“. И двете мисли са разумни. Задачата не е да изберете едната, а да съберете достатъчно наблюдения, за да разберете коя е по-близо до истината.
Родителите, които идват при мен заради по-малко дете, почти винаги започват с извинение: „Може би е нищо, но…“. Искам да кажа нещо, което рядко им казват: това, че сте се замислили, не е свръхреакция. Вие виждате детето си всеки ден, в стотици ситуации, които никой специалист няма да види. Понякога разговорът само потвърждава, че всичко е наред. И това също е полезен резултат — връщате се вкъщи по-спокойни.
| Ако забелязвате… | Как обикновено се тълкува |
|---|---|
| Страх от тъмното, от животни или от буря | Обичайно за ранното детство |
| Напрежение преди контролно или в ново училище | Обичайно, ако отшумява след събитието |
| Избухване, когато е уморено или гладно | Обичайно, ако е от време на време |
| Болки в корема всяка сутрин преди училище | Заслужава внимание, ако продължава седмици |
| Отказва да ходи на рожден ден, на тренировка, навсякъде | Заслужава внимание |
| Отново се напишква нощем след дълъг „сух“ период | Заслужава внимание — започнете от педиатъра |
Кое е нормално за възрастта?
Много от притесненията на родителите се отнасят до неща, които са част от нормалното детско развитие.
Британската здравна служба (NHS) изброява типичните страхове от ранното детство: животни, насекоми, бури, височини, вода, кръв и тъмнина. Пак там е описано, че много деца изпитват тревога, когато тръгват в ново училище или преди тестове и изпити (NHS).
Американският Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) го формулира така: много деца понякога изпитват страхове и притеснения или имат проблемно поведение. Когато симптомите са силни и трайни и пречат на живота в училище, у дома или в игрите, може да става дума за състояние, което заслужава професионална оценка (CDC).
Това изречение съдържа трите въпроса, които помагат повече от всеки списък със симптоми: колко силно, колко дълго и какво пречи.
Кога трудността вече не е „просто фаза“?
Трудността вече не е просто фаза, когато е силна, продължава повече от няколко седмици и започва да ограничава детето — то пропуска училище, отказва любими занимания или губи приятели.
NHS предлага и няколко въпроса, които родителят може да си зададе, преди да търси помощ (NHS Every Mind Matters):
- Има ли значителна промяна в поведението на детето?
- Ако има, свързана ли е с конкретно събитие или промяна в живота му — преместване, раздяла, раждане на брат или сестра, загуба?
- Случва ли се само у дома, само в училище, или навсякъде?
Отговорът на последния въпрос е особено полезен. Трудност, която се появява само в една среда, често подсказва къде да се търси причината.
1 от 5
деца на възраст 3–17 години в САЩ (21%) някога е получавало диагноза, свързана с психичното здраве, емоциите или поведението. Най-честа е тревожността — 11% от децата имат такава диагноза в момента.
Американската академия по детска и юношеска психиатрия (AACAP) посочва сигнали, които при по-малките деца заслужават разговор със специалист (AACAP):
- рязко влошаване на успеха в училище;
- силна тревога, заради която детето отказва училище, сън или обичайни за възрастта занимания;
- чести оплаквания от телесни болки;
- свръхактивност и неспокойствие, които излизат извън обичайната игра;
- постоянни кошмари;
- неподчинение или агресия, които продължават повече от шест месеца;
- чести необясними изблици на гняв;
- заплахи да нарани себе си.
Нито един от тези сигнали не е диагноза и нито един не се тълкува самостоятелно. Те са повод за разговор със специалист, а не за заключение.
Защо при децата трудността често говори чрез тялото и поведението?
По-малките деца рядко казват „тревожно ми е“. Много по-често трудността се вижда в тялото, в съня и в поведението.
NHS описва как изглежда тревожността при малките деца: стават раздразнителни, плачливи или „залепват“ за родителя, трудно заспиват, сънуват лоши сънища, понякога отново започват да се напикават нощем. При по-големите деца картината се променя: липса на увереност да опитат нови неща, трудна концентрация, проблеми със съня или храненето, изблици на гняв, избягване на обичайни дейности (NHS).
Това обяснява защо едно „лошо поведение“ понякога няма нищо общо с възпитанието. Дете, което не знае как да назове страха си, може да го покаже като гняв, като отказ или като болка в корема. Наказанието в такъв момент спира поведението, но не и причината за него.
По същата причина при телесни оплаквания първата стъпка е педиатърът. Той изключва физическа причина, а ако такава няма, е добър съюзник в търсенето на следващата стъпка.
Малко упражнение: две седмици наблюдение. Преди да решите дали да търсите специалист, опитайте да водите кратки бележки в продължение на две седмици. Не повече от три реда на ден: какво се случи, кога и какво го предшестваше. Какво е яло детето, как е спало, какво е имало в училище този ден. Родителите често се изненадват колко ясна става картината на хартия. Понякога се оказва, че „всеки ден“ всъщност е „в понеделник и четвъртък“ — дните с определен час. Ако решите да потърсите консултация, тези бележки спестяват много време.
Какво прави детският психолог?
Детският психолог е психолог, който работи с деца и с родителите им. Задачата му е да разбере какво се случва с детето, да му помогне да се справя с трудните чувства и да даде на родителите конкретни насоки за у дома.
Работата с по-малките деца рядко прилича на разговор на дивана. NHS обръща внимание, че по-малките деца изразяват себе си чрез играта толкова, колкото и чрез думите (NHS). Затова в работата се използват игра, рисунка, приказки и занимания, съобразени с възрастта. На детето може да му изглежда, че просто си играе. Психологът в същото време вижда как то преживява нещата, които не може да изрече.
Не по-малко важна е работата с родителите. Детето прекарва с психолога един час седмично, а с Вас — много повече. Промените, които траят, почти винаги минават през дома.
Детският психолог не е същото като детския психиатър. Психиатърът е лекар, който може да постави медицинска диагноза и да назначи лечение, включително с лекарства. Психологът не предписва лекарства; работи чрез разговор, игра и работа със семейството. При някои деца са нужни и двамата. Повече за разликата има в статията Детски психолог или детски психиатър: към кого да се обърнете.
На първата среща обикновено идват и детето, и родителят. Родителите почти винаги искат да видя детето още от първия път — и това е разбираемо. Докато детето рисува или играе, аз го опознавам. С Вас говорим за това как спи, какво го плаши, кога е било по-добре — така, че детето да не слуша подробен разговор за трудностите си. Често още на тази среща родителите казват: „Не бях се сетил(а), че двете неща може да са свързани.“ Ако предпочитате първо да дойдете сами, и това е възможно, дори препоръчително.
Как да подготвите детето за първата среща?
Детето приема срещата много по-леко, когато знае истината на разбираем за възрастта си език.
Кажете го просто и честно. Например: „Ще отидем при човек, който помага на децата, когато имат тревожни мисли или големи чувства.“ Не е нужно повече от това.
Не го представяйте като наказание. Изречения като „Ако не спреш, ще те заведа на психолог“ превръщат срещата в заплаха. След това е трудно детето да я приеме като помощ.
Не го лъжете. „Отиваме на гости“ проработва веднъж. Следващия път детето ще е по-недоверчиво — и към срещата, и към Вас.
Нормализирайте. Можете да кажете, че много деца ходят на такива срещи и че това не значи, че нещо не е наред с него.
Бъдете спокойни. Децата четат настроението на родителя по-добре от думите му. Ако Вие сте спокойни, детето ще бъде по-спокойно.
При по-големите деца, които категорично отказват, подходът е различен. За това съм писала отделно в статията Какво да правите, ако детето отказва да посети психолог.
Какво можете да направите у дома още сега?
Много неща, които помагат на детето, не изискват специалист. NHS препоръчва на родителите (NHS Every Mind Matters):
- редовно да питат детето как е, за да свикне да говори за чувствата си;
- да обръщат внимание как се чувства и как се държи и да му помагат да се справя с трудностите;
- да проявяват интерес към живота му и към това, което е важно за него;
- да го изслушват — когато детето усеща, че думите му имат стойност, то се чувства ценено;
- да пазят ясен ритъм в деня, особено около храненето и движението.
Към това бих добавила едно: не очаквайте разговорът да се случи на масата срещу Вас. С по-малките деца разговорът тръгва по-лесно, докато рисувате заедно, докато сглобявате нещо или по пътя към вкъщи.
Кога е добре да потърсите специалист?
Добре е да потърсите специалист, когато трудността продължава повече от няколко седмици, когато пречи на детето да ходи на училище, да играе или да има приятели, когато се появяват няколко от сигналите по-горе едновременно, или когато Вие самите вече не знаете как да реагирате.
Ако има телесни оплаквания, започнете от педиатъра или личния лекар. Ако детето говори, че иска да нарани себе си, не изчаквайте.
При тревога за безопасността на дете можете да се обадите на Националната телефонна линия за деца 116 111 — безплатна и денонощна, за деца и за възрастни, които се притесняват за тях. При непосредствена опасност се обадете на 112.
Как мога да Ви помогна?
Аз съм Петя Горчева, психолог в Пловдив. В консултацията за деца и подрастващи работя пряко с деца над 6 години и с родителите им — защото при децата едното без другото рядко е достатъчно. Ако детето Ви е по-малко, мога да Ви консултирам като родител.
На първата среща обикновено идвате заедно с детето. Тя е спокоен разговор и игра — за това какво виждате у дома, в училище и с приятелите. Заедно преценяваме дали е нужна работа с детето, само насоки за Вас, или и двете. Ако трудността е свързана с цялото семейство, може да продължим през семейна консултация.
Ако сте прочели статията и нещо в нея Ви е напомнило за Вашето дете, можете да запишете час през контактната форма. Не е нужно да сте сигурни, че има проблем — затова е и разговорът.
За автора
Петя Горчева — психолог, Пловдив. Магистър по приложна психология (ПУ „Паисий Хилендарски“, 2018) със специализация „Приложна психология и психотерапия“ (Медицински университет — Пловдив, 2019), с обучение за работа с младежи в риск (2014). Работя с хора повече от 10 години, от 2018 г. като дипломиран психолог. Консултирам деца над 6 години, тийнейджъри и техните родители — при тревожност, избухвания, отказ от училище, трудности с приятелите, ниско самочувствие и промени в семейството.
Повече за квалификацията и подхода ми · Деца и подрастващи · Запазете час
Често задавани въпроси
От каква възраст детето може да ходи на психолог?
Няма една граница за всички специалисти. С по-малките деца работата минава основно през игра и през родителите, а при най-малките често е по-полезно консултацията да е изцяло с родителя. Аз работя пряко с деца над 6 години; при по-малките консултирам родителите. По-важно от възрастта е дали трудността пречи на ежедневието на детето и на семейството.
Трябва ли детето да присъства на първата среща?
Зависи от специалиста и от ситуацията. Някои психолози започват само с родителите, други канят детето още от първия път. При мен на първата среща обикновено идват детето и родителят заедно, но ако искате първо да разкажете без детето, може да дойдете сами. Важното е детето да не слуша подробен разговор за трудностите си.
Ще разкаже ли психологът на родителите какво е казало детето?
Обикновено психологът споделя с родителите общата картина и насоките за дома, но не преразказва дума по дума разговорите с детето. Така детето може да има доверие. Изключение са ситуациите, в които има риск за безопасността му — тогава родителите се информират.
Трябва ли да уведомим училището?
Решението е Ваше. Понякога е полезно учителят да знае, за да може да подкрепи детето в класа, особено ако трудността се проявява в училище. Може да го обсъдите с психолога и да решите заедно какво и доколко да се сподели.
Колко срещи обикновено са нужни?
Зависи от трудността и от възрастта на детето. Понякога няколко срещи с родителите са достатъчни, за да се промени нещо у дома. При по-трайни трудности работата продължава по-дълго. Добрият психолог обсъжда с Вас какво очаквате и как ще разберете, че има промяна.
Ще се почувства ли детето „различно“, ако ходи на психолог?
Това зависи основно от начина, по който го представите. Ако срещата е обяснена като помощ, както при лекар или учител, децата я приемат спокойно. Много деца дори я очакват с нетърпение, защото там имат време само за себе си.
Кога първо да отидем при педиатър?
Когато има телесни оплаквания — болки в корема или главата, промени в съня, апетита или теглото, напикаване след дълъг „сух“ период. Педиатърът изключва физическа причина. Ако такава няма, консултацията с психолог е логичната следваща стъпка.
Други статии, които може да Ви допаднат
- Когато детето не иска да ходи на училище
- Чести кризи и избухвания при децата: какво стои зад тях
- Детето трудно се концентрира на уроци: кога е фаза и кога е сигнал
- Приятелства и социални трудности в начална училищна възраст
- Как да подкрепите детето през развод или раздяла у дома
- Пубертетът у дома: как да запазите връзката с детето, когато то се отдръпва
