Семейният консултант работи с отношенията между хората в дома, а не с „проблемния“ член на семейството. При избора значение имат документираното образование в психология, опитът с деца и подрастващи, както и способността на специалиста да пази неутралитет, когато в стаята има трима-четирима души с различни версии за една и съща ситуация. На първата среща може да дойде цялото семейство или само възрастните — и двата варианта са възможни, но препоръчително е първият разговор да е само с родителите.
С какво идват семействата?
Обаждането рядко започва с думата „семейство“. По-често започва с един човек.
„Обаждам се заради сина ми.“ „Дъщеря ми спря да говори с нас.“ „Не можем да се разберем с бащата на детето как да го възпитаваме.“ Понякога поводът е външен — учител, който е препоръчал разговор със специалист, или лекар, при когото детето е отишло с оплаквания, за които не е открита физическа причина.
Зад всяка от тези формулировки обикновено стои нещо, което засяга целия дом. Това не е обвинение към родителите. За повечето семейства е облекчение да разберат, че тежестта не е била само на един човек.
Родителите често ме питат по телефона дали изобщо са на правилното място, или им трябва детски психолог. Отговарям, че разликата не е толкова в специалиста, колкото във въпроса. Ако въпросът е „какво става с детето ми“, работата тръгва от детето. Ако въпросът е „защо у нас е така“, работата тръгва от дома. При повечето обаждания вторият въпрос е по-точният, макар първият да е този, който се изрича.
| Ако забелязвате… | Възможно е зад него да стои… |
|---|---|
| Един човек е станал „темата“ у дома | Напрежение, събрало се в една точка |
| Родителите не успяват да застанат на обща позиция | Различни представи, необсъждани насаме |
| Детето говори с единия против другия | Дете, попаднало между възрастните |
| Същите спорове се връщат от месеци | Модел, който сам се поддържа |
| Промяна, след която нещата още не са си намерили мястото | Роли, които не са се приспособили |
Повече за самата тема — какво представлява семейната консултация, при какви трудности помага и какво показват изследванията — ще намерите в основната статия Семейна консултация: кога трудностите у дома имат нужда от външен поглед.
8 298
развода са регистрирани в България през 2025 г.
808
от тях са в Пловдивска област
Как да изберете семеен консултант?
Какво стои зад титлата?
Зад наименованието „семеен консултант“ може да стои много различна подготовка — затова самото наименование казва малко. Струва си да проверите конкретното образование: магистърска степен по психология, допълнителна подготовка в консултирането или психотерапията, продължаващо обучение.
Опит с деца и подрастващи?
Работата със семейство обикновено включва и деца. Попитайте дали специалистът работи с деца и от каква възраст, и как протичат срещите с по-малките — при тях разговорът често минава през игра и рисунка, а не през дълги обяснения.
Способност за неутралитет?
Това е най-важното и най-трудното за проверка предварително. Професионалните организации описват ролята така: специалистът не заема страна, не търси виновен и не предлага универсални решения (Association for Family and Systemic Psychotherapy).
На практика личи още на първата среща. Ако след нея единият от възрастните излезе с усещането, че е бил разпитван, а другият — че е бил разбран, вероятно неутралитетът не е удържан.
Любопитна подробност. Думата „консултант“ у нас звучи по-леко от „психолог“ и много семейства я търсят именно затова. Разбирам избора и не го оспорвам. Струва си обаче да се знае, че зад двете думи може да стои много различна подготовка: титлата не казва нищо, образованието — доста.
Какво да попитате преди първия час?
- Работите ли със семейства и с деца, и от каква възраст?
- Кой е добре да дойде на първата среща?
- Как протичат срещите, когато присъства и дете?
- Консултирате ли отделно родителите и отделно детето?
- Какво се случва с това, което детето сподели насаме?
- Колко често се провеждат срещите и колко дълго обикновено продължава работата?
Четвъртият и петият въпрос си заслужават внимание. Децата говорят по-свободно, когато знаят какво ще стигне до родителите им — а различните специалисти работят по различен начин.
Кой идва на срещите?
Това е въпросът, който притеснява повечето семейства предварително, и отговорът обикновено ги успокоява: не всички и не винаги.
И двата варианта са възможни. Повечето семейства искат да дойдат заедно още от първия път — и това е напълно разбираемо. Препоръчително е обаче първият разговор да е само с родителите. Така възрастните могат да говорят открито, картината се изяснява по-бързо, а детето не се чувства поставено в центъра на вниманието или под наблюдение.
След това съставът се определя според работата: понякога само родителите, друг път само детето или тийнейджърът, трети път цялото семейство. При разделени родители е възможно да се идва и поотделно, поне в началото.
Важното е никой да не бъде поставен в позицията да свидетелства срещу друг член на семейството.
Как да говорите с детето за срещата?
Няколко неща помагат много и се пропускат често.
Кажете им истината къде отивате. Изкушението срещата да бъде представена като посещение при приятел или лекар е разбираемо, но подкопава доверието още преди да сте започнали (Association for Family and Systemic Psychotherapy).
Не поднасяйте детето като причината. „Отиваме заедно, защото напоследък вкъщи е напрегнато“ звучи различно от „Водим те, защото с теб не се излиза наглава“.
Кажете какво ще става. Че ще се говори, че никой няма да бъде наказван за казаното и че детето може да казва толкова, колкото иска.
Виждала съм тийнейджъри, които влизат в кабинета с ръце в джобовете и поглед, който казва всичко. Почти винаги се оказва, че никой не им е обяснил къде отиват и защо. Когато чуят от мен, че не са длъжни да говорят и че нищо от казаното няма да стигне до родителите им, без първо самите те да са разбрали за това, ръцете излизат от джобовете някъде към десетата минута.
Родителите често се извиняват предварително, че „сигурно всички семейства идват с по-сериозни неща“. Няма такава класация. Ако у Вас е неспокойно достатъчно дълго, че да потърсите телефона ми, това е достатъчно основание. Тежестта на едно семейство не се мери спрямо чуждата.
Практични неща
Колко дълго траят срещите: Срещите с възрастните обикновено са по-дълги от индивидуалните, защото всеки има нужда от време. При малките деца често е обратното — работи се на по-кратки отрязъци.
Колко срещи: Семейната работа по правило е сравнително кратка: често около шест до осем срещи в рамките на около половин година, като при по-сложни ситуации отнема повече (Association for Family and Systemic Psychotherapy).
Цена: Попитайте при първия контакт. При семейна работа е полезно да уточните и дали цената се различава според състава на срещата.
Онлайн: Възможно е и понякога е единственото практично решение, особено когато единият родител живее в друг град. При малки деца работата на живо винаги дава повече.
Какво да очаквате и какво не?
Очаквайте разговор, в който всеки получава място да каже своята версия, и постепенно изясняване на това как се движи напрежението у дома.
Не очаквайте оценка на родителството. Семейната консултация не обявява кой е сбъркал повече. Много по-често се оказва, че поведението, което днес пречи, някога е било разумно решение на друг проблем.
Не очаквайте и детето да бъде „поправено“ за няколко срещи. Когато трудността е между хората, промяната също идва между тях.
Кога е добре да не отлагате?
Добър момент е, когато същите напрежения се повтарят с месеци; когато разговорите у дома се избягват или завършват зле; когато един от членовете видимо не е добре и това се отразява на всички; или когато промяна в живота на семейството е разместила нещата.
Има и ситуации, при които първата стъпка е друга. При насилие у дома, заплахи или страх съвместните срещи не са подходящият начален формат — Националната телефонна линия за пострадали от насилие е 0800 1 8676, безплатна и денонощна. При тревога за дете можете да се обадите и на Националната телефонна линия за деца 116 111.
Как мога да Ви помогна?
Аз съм Петя Горчева, психолог в Пловдив, и работя със семейства, двойки, родители, деца и подрастващи.
В семейната консултация не заставам на ничия страна и не търся кой е виновен. Заедно поглеждаме как се движи напрежението във Вашия дом, кой каква роля е поел и кои от правилата у дома отдавна не работят. Когато трудността е основно между родител и дете, работата може да мине през консултация за деца и подрастващи; когато е между двамата възрастни — през консултация за двойки.
Можете да запишете час през контактната форма. Ако не сте сигурни кой формат Ви трябва, това е нормално — изяснява се на първата среща.
За автора
Петя Горчева — психолог, Пловдив. Магистър по приложна психология (ПУ „Паисий Хилендарски“, 2018) със специализация „Приложна психология и психотерапия“ (Медицински университет — Пловдив, 2019). Работя с хора повече от 10 години, от 2018 г. като дипломиран психолог. Консултирам семейства, родители, деца и подрастващи — с фокус върху общуването у дома, границите, ролите в семейството и отношенията между родители и деца.
Повече за квалификацията и подхода ми · Семейна консултация · Запазете час
Често задавани въпроси
Каква е разликата между семеен консултант и детски психолог?
Детският психолог работи предимно с детето и с неговото преживяване. Семейният консултант работи с отношенията между хората в дома. Когато трудността е предимно у детето, първият подход е по-подходящ; когато се повтаря у дома и включва няколко човека, вторият обикновено дава повече. Не е нужно да решавате това предварително — изяснява се в първия разговор.
Как се организира консултацията, когато родителите са разделени?
Добре е и двамата родители да знаят за консултацията и по възможност да я подкрепят — така насоките работят и в двата дома, а детето не се чувства поставено между Вас. Срещите могат да бъдат и поотделно, поне в началото. Ако единият родител е против, кажете го още при първия контакт, за да обсъдим как да се постъпи.
На каква честота се провеждат срещите?
В началото обикновено веднъж седмично или през седмица, а след това по-рядко. Твърде дългите паузи в началото забавят работата, защото всяка среща започва с наваксване. Ритъмът се уговаря според възможностите на семейството.
Ще каже ли детето неща, които после ще научим?
Зависи от уговорката, затова попитайте предварително. Общото правило е, че детето трябва да знае какво ще стигне до родителите му — иначе говори предпазливо. При риск за безопасността на детето конфиденциалността отстъпва пред задължението за защита.
Тийнейджърът ни категорично отказва да дойде. Има ли смисъл?
Да. Започнете с възрастните. Когато родителите започнат да реагират различно, напрежението у дома се променя, а отказът често отслабва от само себе си. Принудата обикновено затваря вратата за по-дълго.
Трябва ли да подготвим детето предварително?
Да, и то с истината. Кажете му накратко къде отивате, че ще се говори, че никой няма да бъде наказван за казаното и че може да казва колкото иска. Това, което не помага, е да се представи като изненада или като посещение при някой друг.
Колко бързо ще се усети промяна?
При част от семействата напрежението спада още след първите срещи, защото нещата най-после са изречени на глас. По-устойчивата промяна в моделите отнема повече време. Добра практика е след няколко срещи заедно със специалиста да прецените дали има движение.
Други статии, които може да Ви допаднат
- Семейна консултация: кога трудностите у дома имат нужда от външен поглед
- Родителите като екип: какво се случва с детето, когато възрастните си противоречат
- Кога семейният конфликт вече не е просто „труден период“
- Защо вкъщи спорим за едно и също, но никога не стигаме до решение
- За отговорни родители
- Стратегии за решаване на конфликти
