Работно време Понеделник до петък
Телефон +359 878 190 002
Начало contact@petyagorcheva.com

Клетките ни „подслушват“ мислите ни…

Клетките ни „подслушват“ мислите ни…

Мислите диктуват!!!

В съвременния начин на живот хората поразени от автоимунни заболявания постоянно раста, а в допълнение спада и възрастовата граница , в която се поболяваме.

НАШИТЕ КЛЕТКИ „Подслушват” МИСЛИТЕ НИ…

Какво трябва да се случи с едно тяло, че имунната му система да започне война със собствените му клетки?Все по-често се смята, че причина за автоимунните заболявания са едно или повече негативни събития, силен психологически и емоционален шок, хроничен стрес, както и системно не задоволяване и пренебрегване на собствените си потребности.Не бива да се пропуска и генетичното предразположение.

Ще се опитам да ви представя процесите  от психологическа гледна точка с помощта на малко биохимия.Всяка една система в човешкото тяло  е свързана пряко или косвено с другите и дадена емоция резонира. Ние живеем в изключителна динамична среда бързи потоци от информация, движения, изисквания, задачи. Искаме постоянно да разширяваме, както пространството така и времето, а самите ние живеем  и работим във все по-малки пространства. В тези малки пространства се раждат и стреса, и напрежението. Така тялото ни става един постоянно активиран източник и в същото време резервоар на адреналин, норадреналин, кортизол. Оттук тръгва и психосоматиката във всички посоки, включително и за автоимунните заболявания. Имунната система е тясно свързана с емоционалното ни състояние. Не е случайно, че човек се разболява най-лесно след стрес. Получава херпес след силна емоция или се срива след като уж вече всичко се е наредило и негативното е отминало. На този принцип се отключват и автоимунните заболявания. Те са последната аларма, която казва на тялото, че има проблем и е необходимо да се вземат мерки.

Ще дам и някои от общите характеристики на хората с автоимунни заболявания

  • Говерейки с хората, които имат автоимунни заболявания, се отчитат и същи или много сходни характеристики на личността. Сетивност , склонност към преекспониране на ситуациите, поемане на прекомерна и ненужна отговорност и вина . Имунната ни ситема копира поведението на собственика си-става деструктивна и започва да дамоизяжда клетките на собственото си тяло.
  • Голяма част от тези хора са били тревожни от най-ранна възраст. Не малък процент от тях са имали в семействата си изразен елемент на несигурност.Без да осъзнават са функционирали в безпомощност. Когато се проследи житейската им история, почти винаги се открива едно наслагване на вина или напрежение, вината води с нея много страхове е те поддържат тревожност.

Автоимунни заболявания могат да се отключет не само от жени, но и от мъжете. Когато мъжът бива отгледан в патриархално семейство  с много изисквания и очаквания, в следствие на вината, която носи в себе си от очакванията на близките си към него.

Не е случайно , че в българския ни език имаме толкова много изрази, които описват нашето емоционално състояние:” Играеми под лъжичката”, Имам буца в гърлото”, „Нещо ме изяжда отвътре”…

Егапи през които минава всеки диагностициран:

Първият етап е страхът и обземането на паника. Много въпроси без отговори.Повечето пациенти спират да се надяват, спират да правят планове за бъдещето и всякаш светът се „срива” и те очакват своята присъда.

После идва и втория етап с неизбежното четене, ровене и търсене на информация. Цялото тове нещо води до невероятно объркване, защото отсяването на полезната от ненужната информация е изключително трудна задача, дори непосилна. Това е моментът в които и хората се обръщат към психолог. Те са изключително уплашени с неясна предства за бъдещето си. Смятат, че всички е загубено. Многократно съм чувала въпросите „ Ще бъда ли родител?”, „Ще мога ли отново да бъда с приятелите си?”  „Как ще се случват нещата в ежедневието ми?”,  „Как ще гледат колегите ми вече на мен?”, „Различен ли съм?”

След това  идва голямата битка, като се мине през конвенционалното лечение , което дава някакво успокоение, след това се появява и недоверието към него и харата започват да търсят алтернативни методики за справяне.

 

Видове реакции

„Няма неизличими болести, има неизличимо болни”

Фанатизъм в отношението към болестта-Проявява се при силните личности, които са се научили да „воюват” срещу трудностите. Така както живеят, по същия начин се отнасят и към автоимунното им заболяване. Искат да го контролират и да покажат на целия свят, че те са в превъзходна форма. Фанатизмът често успява да поддържа състоянието на тялото добро. Но прекалената активност може да доведе до натрупване на умора и стрес, които пък са враг № 1 на автоимунното състояние.

Жертва автоимунните заболявания наистина може да са агресори. Тук голяма роля играе страхът, които след време ги кара да се откажат, защото им е все по-трудно да се върнат в реалността и и да погладнат с надежда към бъдещето.Те очакват присъда! Това, което наблюдавам в практиката си е, че хората често правят алогични и несвързани с болестта симптоми-паник атаки, свръхтревожност за обсолютно всичко, обсебване на другите хора…

Нищо ми няма! Отричането на дадено състояние или ситуация е мощен защитен механизъм. Там където няма достатъчно психически ресурс ,защитния механизъм идва на помощ. Възможно е човека получил диагнозата да откаже всякакво лечение и да отхвърля помощ . Възможно е отлагане на лечението, тъй като автоимунните заболявания престъпват тихо в човешкия организъм и са почти незабележими. В един момент обаче нещата рязко се променят, заболяването настъпва с цялата си мощ и никои не подготвен за това…

Какво можем да направим ако вече ни е посетил този неканен гост?

  • Дошло е време да помислим за себе си!
  • Кое ни е довело до тук?
  • Да реорганизираме ежедневието си !
  • Често се налага да променим и хранителните си навици!
  • Да не бягаме от ситуацията и да не се изолираме!
  • Да продължим своето развитие!
  • Дошло е времето в което да се влушваме в нуждите на тялото ни, интоицията ни никога не лъже!

 

Истината за автоимунните заболявания е, че могат да бъдат невероятен капан за психиката и много тежко изпитание за духа ни, както  и за  хората около нас! То не променя само диагностицирания човек,потърпевши от заболяването са и  всички близки…

Трудно е, защото симптомите ту ги има, ту изчезват…едно обаче е сигурно в цялата ситуация има и положителна страна-заболяването може да бъде ДОБЪР УЧИТЕЛ  в това да се научим да живеем грижовно към себе си!

Вашият коментар